Апостол Иванов – каракачанин, роден 1929 година Самоков Апостол: Вие требва да ми кажете какво ви интересува от нашия живот. Казах ти, по-рано нас ни мешат, тука хората, ние не сме дошли от некъде, ние сме още през турско време тука и сме се занимавали със скотовъдство. Всичко е било по Балканите. Тая история дето те ни казват власи каракачани, не е едно и също, то има разлика много. Власите са отатък Дунав, те са от романски произход, а ние говориме гръцки. И то старогръцки. Когато Османската империя владее Балканския полуостров нагоре, Цариград, то има четири имана Константинопол, Византион, е вие сте учили по история, та тогава остава във обсада се казва, както плевен, когато Осман Паша … ние сме си били тука по време на робството 500 години, даже и когато руската армия преминава Дунава. В знак на траур две легенди има,за това ни викат каракачани, само те това ще ти обясним така на кратко, защото „кара” е на турски „черно”, а „ча”, „бегълец”. Цар Константин е бил с шест пръста, той е бил много голям … и така нататък , това е сега европейска част, нагоре било Дарданелите от Цариград нагоре всичко е Европа. Турците немат право да седат тука, ние падаме под турско робство …. То по турско робство било заградено със стени навсекаде, градели са се села и манастири. Правели са се големи стени за да може турците да не влизат, те са чупели вратите и пак са влизали. И там на кратко, бегали една част от тия и фащат по балканите и дрехите ги боядисват черни и почват да претаковат овце черни, и за това се казват каракачани. А другата легенда е от Гърция от северна от Ешелия от Ипер. От там са излезнали били са у накакъв остров тука са били там и са имали много стока и са излезнали. Това са каракачани, Димитър, Георги, Иван, источно православни. Нямаме никакви претенции, 25 000 до 30 000 да сме тука. Тогава ние като бехме по Балкана, не се женехме за българки, всичко се жени за каракачанка. Сега 9 септември като дойде, 44 година, искарат едни постановление, ние бехме скитнически живот и ни вкарват в селата и край, това спира, но хора много не знаат историята, географията не знаат и казват власи, каракачани мешат ги. Съвсем различно е това тебе да го знаеш. Ние нетребе да се стрдим, нема на кой да се сърдим …. Я сега те запознах с историята на каракачаните малко или много, а ти сега какво искаш? Миглена: Аз искам да ми кажете как и на какво сте си играли като малки? На какви игри? Апостол: Ами глей сега,ние тогава, аз и порано ти казах, ние тогава децата не сме имали време да играеме какво играете вие сега, ние на 5 -6 години тръгвахме по животните и тогава не е имало време да играеме, това ти го казах, сега че ти го повторим. Значи така, ние щом имаме овце ходехме да пасеме с баба или с дедо или с некой, с чичо или с брат, с некой по-голем, ние малките ходехме по нивите, разбираш ли тука един застане от там, тука друг, е такива като вас е такива години. И за това не сме имали време да се занимаваме с игри и да одиме както сега на дискотеки и както е други работи стават както , стават на по 20 години и немат понятие от земеделие, немат понятие от градина. Неее ваобще нема някой да се сърди. Да знаеш ти си попаднала, е го е дошла си от дедо ти при мене за да ти кажем истината, аз обичам да ти кажем истината, не обичам да преувеличавам. Ние не сме имали време, ние на училище не сме одили, аз не сам влизал един ден. Аз съм се научил самоук. Самоук съм се научил, мойте деца не верват , че аз не сам карал училище. Ние не сме имали време, но кага сме се събрали деца, писмо не знаехме, да рисуваме, художници също не знаехме, това ни караше да играем както стоката, да правиме такива, каквито ти казах порано, заграждаме, избираме шишарки, тука един куп да кажеме 20 кози делиме, тука делиме овците, магаре и така нататък. И правиме е така, набиваме колчета до някъде покриваме се едно правиме разбираш ли едим сйван да го кажеме по български и тука делихме така това си играехме. Или играехме на ЧИЛИК, с едно дръвце длъго една педа и чукаме така мъжките деца повече, а женските се учеха да плетат да бродират, те друга групичка, те се делеха. Ние така като бехме като него (за момчето от групата което беше с нас, на 17 години), играехме на ЧИЛИК, тука месно то требе да го знаете как се играе. Ние не сме играли друга игра. Миглена: А какви са правилата на ЧИЛИКА? Апостол: Правилата, е те са много интересни, това е едно дърво толко, и другото къде удараш, като го удараш от тука оно рипне нагоре и ти го удараш, по три пъти. Правиме една дупка, то като улучи тука се едно като футбол, кога да влезне такова във гредата. Е ..това . А другото играехме на СВИНКЯ. то тогава немаше топки, правехме от едни парцали, сбираме така, така, да стане като кълбо и с това същото пак, като какво играят на ледо с шайбата, тя нашта СВИНКЯ е подобно като това. Зашото пет – шес души карат така, изкопаят една дупка, да кажеме така три – четири пъти колко ше влезне и да я изкарат, ама подбно е, същото това е ЧИЛИК те такива игри, къде ти го казвам, други игри не сме играли и не сме имали време, какво ти казавм секъде са ни ползвали старите по стоката. Миглена: А когато сте били по-малки, когато още не сте ходели по стока? Апостол: Е оти там няма по-малки, като станеш пет - шес години вървиш. Миглена: А преди пет – шест, какво сте правили? Апостол: Ами преди пет – шес години незнам, незнам не сме имали възможност за такива игри, които ги има сега. Не сме имали датски играчки, аз тука децата като станаха донасаха секакви играчки. Па бабата работеше тука у един завод за детски играчки и сичките къщи беха пълни с игра, а ние не сме имали играчки, тогава не е имало от къде да ни купат, нема кукли, нема други работо от къде да ни купат, нито на женските , нито на мъжките. А кога, понеже не одехме на училище, просто молехме така некой по възрастен да ни каже да научим А, Б, В, Г, Д, зашото и това немахме време да научим. Не бхме постоянно, ако ходиш два месеца доле, да кажеме така по-ниските места като Пловдив, после се качиш тука на Балкана и ти не можеш времето на училището да го искараш. Един месец, два искараш, така че от тия игри къде тиказах със СВИНКЯТА и това с ЧИЛИКО и това къде ти казах като правехме, никави други игри на сме имали, аз не мпомним други игри да сме имали, зашото винаги ти казвам сме използвали секаде да одиме, еее 5 – 6 години, там одиш. Там сме били на рай, гледай са не ни търсат за данък, не ни тръсат за ток, не ни тръсат за вода, сичко е на природата не сме плащали, там сме плащали 50 лева или 100 на ония пари за пашата къде за добитъка пасем, а иначе за вода не плащаме, за ток не плащаме, за нищо нямаме сичко е на хотел ПОЛЯНА (смеем се), там е реката отиваш там перат жените, турат един казан там и перат дрехите и ние нищо въобще, това се казва хотел ПОЛЯНА и това се казва на ПРИРОДАТА, начи там си у поляната у гората, никой не те дири за нищо. И там седиме зимата и полсе през летото излизаме така по Балканите нанагоре тука, па седиме 5-6 месеца и па одиме там, така че венаги ти казвам не е имало време кога да се занимаваме с игри. Игрите, там сега не ги помним, казах ти това то ЧИЛИК върляме го тука това оно 40 см това дървото и това по късо 20 -30 санти и това оние го ловат от там, пет пъти като изпусне некой като гол се едно изпуснал, той чека да го фане ти от тукаму го подаваш он дига ръцете така лови го във въздуха, ако го изпусне начи губи и се сменяваме ние играеме от две страни победителите и победените, които са там си имаше регламент да кажеме на колко пъти ше го изпусне и губат тия, както на картите са играли така и такова … сегааа картите тогава не беха толко, само при мъжете, при жените немаше сега картите играат по кафенетата и жените и мъжете и други други игри, нема шо да ти го казвам, а така но тие игри, това къде ти го казвам същото това де ти го казвам като лед и вкарваш е те тва е СВИНКЯ, останалото ловат те на работа, ако ти кажем къде ме диреше. То требе да запалиш огин, да направиш ограда, па теглехме едни храсти, да заградиме за стоката. Ти си колко дете ама като фанеш нещо се едно като мравка, ако си гледала маравките, какво земат мънинки ама носат, там има главен и ги чека на врата и ако не го вкара това вътре, а оди празен го връща. Тя при них е много закон такъв специален, не можат.. празен ли одиш, не ти пускат във това да влезеш вътре, е така е живота това къде то ги казвам дето искат да играат сега, какво ше ви донесе това …
Карамфилка Савова – родена 1932 година Петър Савов – роден 1931 година Самоков
Миглена:Лельо Ките, кажи ми на какво сте си играли като деца, какви са били игрите ви?
Карамфилка: Ох, Мигленче, незнам не си спомням!
Миглена:Е хайде, хайде трябва да си спомниш.
Карамфилка:Е как да си спомня, като са минали от тогава 60 години, маре къде 60 – 70 даже? Ама нищо ше се сета сега. Какво ше се сета, играехме на народна топка, това го знаете, играехме на жмишка, знаете ли как се играе на жмишка?
Децата: Да, знаем!
Карамфилка:Играехме на гоненица.
Децата: И това го знеме!
Карамфилка: Играехме на ТОПКА, най-често ползвахме такива топки, най-удобни за наща игра са тия топки с които сега се играе тенис на корт, малките, да. Да ви кажа в какво се състоеше играта. Ето тука на тая стена сме играли. Долу требва да е равна земята и желателно е и стената и тя е равна, защото тая както е с разни фигури, може топката да отиде у фигурите и да не се получи точно играта. Сега, тупнеме най-напред топката така пред нас, и с ръката я удариме към стената, след това я послещнеме, пак я тупнеме и я хванеме. Сега това е първото положение. Второто положение – застанеме така малко разкрочени, без да се движиме пак удараме тука топката, после на стената, топката пак пада и я вземаме. После вдигнеме си единия крак, остамеме на един крак, пак същото, топката долу пак, после на другия крак , после наричахме го ЧОВКА, пак тупнеме топката, удариме топката, с ръце нагоре я посрещнеме, а следващото положение беше пак удариме топката долу с двете ръце под мишниците прекарваме и тогава посрещаме топката. Ааа друго положение, какво беше, ааа не ме снимай, моляти се(смеем се), виж ме на какво приличам…
Миглена:Хубава си, хубава си!
Карамфилка:А хубава съм знам аз каква съм. Така, като свърши играта се казва ЕДНА КАМА. Идругото положение пактака удараш топката на стената, през това време се завъртяваш и посрещаш топката и както я посрещнеш оставаш в това положение без да се мърдаш, сега може да си настрана, може да си на другата, може да си почти с гръб, както си я посрещнал така оставаш и повтараш сега всичките тия хвърляния които ти ги казах. Ама без да се мърдаш в положението в което си бил, така оставаш до края на играта, когато свършиш и тая игра се нарича ЕДНА КАМА. Ако не си сгрешил, а грешката се състой в това да изпуснеш топката, най вече в това да изпуснеш топката, да падне топката, например настрани и не успееш да я уловиш загубваш правото да играеш минава следващи. Така се изреждат колкото сте деца 2,3,4 и после пак почвате отново. Но като получиш, посрещнеш топката втория кръг, първия път се движиш и посрещаш, втория път в положението в което си била и когато свършиш, завърташ се и посрещаш топката и тогава печелиш ЕДНА КАМА. Който спечели най много ками той е победител в играта. Тая игра ние много я обичахме и много я играехме, стената не ни беше много удобна, но немахме по-подходяща стена.
Петър:Нищо не струва тая игра, я чакайте аз да ви кажа една игра. Аз от гледна точка на момчетата как сме играли, обаче тогава беше едно след военно време и сме били малко по-малки от вас, момчетата нали на топка играехме, и немаше тогава футбол, немаше футболна топка и ние какво да играеме, имаше едни памучни чорапи едни такива дебели, земеме един чорап,отрежеме от тука от тука, напълниме го с парцали вътре и стане е такава некаде топка (показва с ръцете си кълбо, колкото двете му ръце заедно с докоснати пръсти), ушиеме я с конци да не ми убива, нема обувки боси и у квартала, секи квартал има махали, и там на махалата излезнеме да играеме нашта махала пред черквата там у нашия квартал имаше една поляна, та на тревата, кога нема трева на черната земя и боси, и оная махала дойдеше да играе с наща махала на футбол с парцалена топка и играеме на тука на тука, бнимаваме да не се контузиме, нооо обаче на кая на играта на и кръв и изкълчени палци и т.н. и това ни е бил футбола. Друго играехме на…
Карамфилка:На ЧИЛИК играехте.
Петър:Да на ЧИЛИК играехме. Това е една игра, една пръчка, която е на квадрат, скосена от едната страна другата е перпендикулярно от другата страна и като я сложиш винаги е малко по високо от земята и с една пръчка такава, като я удариш тука, тя фръкне нагоре, ти требе да я удариш, да я уцелиш и да пратиш колко може по надалече. И броиш крачки, и си ги помниш. Играеш така не уцелиш ли да го изпратиш отпадаш от играта. Кой най много крачки събере, той печели играта. Друга игра е СТРАЖАРИ И АПАШИ. Тогава такова време след войната, разделяме се едната част са стражари, другите са апаши, апашите почват там нешо, уж ще краднат, уж нещо се крият преследваме ги наказваме ги…
Миглена:А как ги наказате?
Петър:Наказваме ги като ги накараме да изпълнят некое желание, дали ще се преметнат, дали приказка ще ти каже, или физическо насилие (смеем се всички), с пръчката по задника и това е. И другата игра е такава момчетата играехме на ТОПЧЕТА. Имаше стъклени топчета се продаваха, а и не се продаваха в лимонадените шишета, едни специални имаше, които като се газира топчето е вътре в самото шише, така нагласено и то под налегането излезе и запуши нагоре като искаш да пиеш го натиснеш изпусне газ и ние чукнеме такива шишета къде ги откраднеме (смеем се) и с такива топчета играеме, а и се продаваха разноцветни топчета те такива и това е на един триъгълник се наредат топчетата и на 2-3 метра слагаш топчето е тука между пръстите и с показалеца трее да го изстреляш и да уцелиш топчетата. Играта свършва когато всичките топчета са избити от триъгълника обаче ти като играеш като не уцелиш падаш, а ако уцелиш пак наново, наново и ако си добър стрелец избуташ сичките топчета, кой събере най много топчета печели играта. Не помна да сме играли на стотинки, щото немаше пари тогава, нешо такива, обявяват те за победител и тогава това е. Другата игра ни беше една, намода беше ДЪРЖАВИ. Държавите тогава…
Карамфилка:А и ние играехме на държави.
Петър: Дааа. Правиме един кръг така, очертае се с една пръчка, в центъра по-малък кръг такъв, колкото да застане един човек и колкото са момчетата, които участват в играта, на толкова парчета се разделя кръга. На триъгълници се едно е торта. И секо едно момче взима единия отсек и си слага името на некаква държава – Унгария, България, Франция и така и секо си стои пред неговото си парче, един тартор се избира, който е командващия и влиза тука у кръга вътре и вика – ДА БИЕ, ДА БИЕ, ДА БИЕ и сичките катообяви требе да бегат, а който се падне неговата държава требе да ги гони или да ги фане или нещо пленници да ги държи и сичките са готови да бегат и тоя почва да вика – ДА БИЕ, ДА БИЕ и сичко е под напрежение с единия крак готово – БЪЛГАРИЯ ДА БИЕ сичките почват да бегат,а тоа с България се усети да се върне там и да каже -СТОП и секо требе да се закове наместото и тоа който е най близо той може да докачи там с най малки крачки и той става пленник и държавата му се пленява и отпада от играта, и България става по-голяма. Обикновено си играехме така - ДА БИЕ ДА БИЕ ГОСПОД ДА ВИ УБИЕ и сички са се затичали и се връщат там (смеем се) и е такива и на ЖМИЧКИ, и на такива, и на ГОНЕНИЦИ. Има една игра, която момчетата по селата я играеха, се нарича СВИНКЯ. (Карамфилка се смее и повтаря името на играта) Да защо?
Карамфилка:Значи прасе.
Петър:Така го наричаха на селски. Това е, да се изкопае една дупка и точно как беше даже не си спомням, секой требе да има понеже момчетата пасат добитъка и секой си има тояга, кривак ли е какво е, сопа, какво да е и тая игра подобна като на оная на ЧИКИКА, и така се почва борбата кой ще изкара СВИНКЯТА от дупката и който спечели, требва да изкара СВИНКЯТА най – далече …
Карамфилка:Свинкята, кое е пръчката ли?
Петър:Не, като топка, ама не е топка ами е дървено нещо такова…
Карамфилка:И с пръчката тебва да го изкараш ..
Петър:Да го изкараш от дупката и който го изкара у борбата с другуте требе да прато кой далече, кой…
Миглена:А пръчката как изглежда?
Петър:Овчарска тояга. Кривак така долу. Пасат говедата овците и така играат. Те това …, а на АШИЦИ сме играли.
Миглена:Какво е това?
Петър:Бех много слаб. (смеем се)
Карамфилка:Аз ще ти кажа, ние им казвахме ЕШИЦИ. Вие казвате АШИЦИ.
Петър: Да. Животните на задните крака …
Карамфилка: …имат некава такава костица …
Петър:… да, аз ще ти кажа…
Карамфилка:…Ето толко е голема (показва си пръста до първата фаланга) почти четириъгилна…
Петър: …да, то е една специфична кост…
Карамфилка: ..от едната страна има една форма от другата има друга форма имаше и от страни …
Петър:…Ашика е тота на животните на задните крака те не могат да се свиват, предните се свиват а задните не, може и там е една такава сглобка ама е много специфично вътре имат разни извивки, е такова нещо си кокал (показва пръста си до първата фаланга), е такова кокалче се изважда от там. И тогава Животни имаше много и събираме ашици цела торба, и земеме една плоча дето е равна и почваме да го търкаме натака – натака и коста се изравни. И така от сички страни и то понеже така е извит че можеш да го хванеш по средата така с пръсти и като кажеш така и то почва да се върти и отива там (показва въртеливо изхвърляне на костта), там ашиците са изправени и ти от тука тебе да уцелиш, кой ще ги бие си ги зимаше, не избиеш ли отпадаш тоа който може, може така, апа е тя ще ви каже как жените играеха на ашици.
Карамфилка:Аз ще ти кажа как ние играехме. Ние не ги стържехме ешиците, требваше да бъдат с различна форма на четирите плоскости, те са такива малки ешиците, и сега разбъркаме ги в ръка, незнам по колко по десетина ешика ли, колко играехме, разбъркаме ги и кажехме така (показва пускане със змах) и те се пръснат, тука примерно по масата и са едни обърнати на така, други на така, на различна форма. Сега ние вземеме единия ешик хвърлиме го нагоре, през това време се стараеме един по един, обърнеме единия ешик, примерно решаваме във тая форма всичките да получат такава форма, като хвърлиме ешика нагоре, през това време обръщаме, един ешик, два не можеме да обърнеме, щото веднага се връща ешика отгоре и ние требе да го хванеме, значи едната, първата игра беше такава изравняваме го тоедно положение, после втората игра, почваме изравняваме ги в друго положение и така до четирите положения. После пак хвърлиме нагоре, през това време земаме по един ешик в ръка, отстраняваме го, пак нагоре пак другите, сичките ешици докато ги земеме и ги отсраниме. Следващото пак хванеме всичко във ръката, пуснеме ги и те се пак разпръснат и почваме, желателно е при втората игра примерно да не са много разпръснати ще видиш защо ще тикажа, а да бъдат колкото може по-събрани, хвърлиме нагоре, хващаме по два ешика, отстраняваме ги, пак нагоре по два, следващото пак така пускаме ги по три ешика , така другата игра , ох по-нататък какво беше, не си спомням, после какво играехме, като ги земеме по два, а и после на края събираме сичките наведнъж и който свърши сичките тия игри печели едната игра. И така играехме, който ме можа изпусне ешика, той губи играта и отпада минава следващия и така. Играехме на ДАМА. На ДАМА не си спомням играта точно както беше, нещо скачаме, не мога да се сетя., но пак като ДАМА наричахме го ДЕЛЕНИЕ. На ДЕЛЕНИЕ играехме. Пак формата на дама на земята начертаем (започва да го рисува). Ти не си ли играла на ДАМА?
Миглена: На ДАМА е това дето 1,2,3 и прескачаш… това ли е?
Карамфилка:Това е? А нащо е на ДЕЛЕНИЕ, ние същата форма има както ДАМА, същата форма, ето така. (продължава да чертае). Така, така, така, ОП сбърках го…нищо, обратно, така .. така.. така.. и тука едно такова кръгче, не кръгче, квадратче…Една такава плочка (показва едно плоско камъче), тогава по наше време имаше много керемиди счупени, една такава керемида, гледахме я да е колкото може по-гладка, по замазана, да нема ръбове, да е кръгла, за да може с краката да я избутваме. Я не ми снимай моля ти се, Мигленче! (смее се)
Петър:Кажи им как се играеше на ДАМА. На ДУМИ.
Карамфилка: Е ти им кажи аз съм забравила.
Петър:Началото и крайната буква, вътре частички, на буква която съдържа тая и другия тебеше некак да е познае ама това не си го спомням. Май питаше имали буквата тая, нема я, нещо ама не си спомням точно как беше.
Карамфилка: Мигленче, освен от керемиди може и от камъче, И сега слагаме тука, тая плочка я наричахме, Мигленче, лепендек, слагаме го тука и почваме на един крак, от тука скачаме на един крак на следващото, без да пускаме втория крак,само на един крак скачаме, нагласяваме лепендека, че да може после с крака да го бутнеме. Изпращаме на следващото лепендека, скачаме с крака тука стараеме се да не настъпиме чертите, защото аконастъпиме чертите губиме играта, отпадаме от играта играе следващия, след това го прехвърляме, пак с крака бутаме, а скачаме и блъскаме с крака на следващото, пак скачаме с крака после пак прехвърляме плочка на следващото и тогава с двата крака скачаме на едно от крайните, нещо малко като почивка. После продължаваме да прехвърляме лепендека, после тука, после тука и така завъртаме и свършваме тая игра. После какво беше, не момним. А, после прехвърляме лепендека от другата страна …
Миглена: А от веднъж ли трябва да го прехвърлите или не?
Карамфилка: Не с неколко бутвания, въпроса е да отиде отатук и да не остане на чертата. Нито пък да стъпиш на чертата. След това почваме от тука прехвърляме тука, после отсреща. Първия път минава на кръг, втория минава отсреща и тука направо с двата крака, винаги горе се стъпва с двата крака. И после обратното до тука. Тка първо се играеше с единия рак, после с другия крак. ….Като свършиме тия сичките обиколки един печели, победител ЕДНА КАМА. Имаше и други неща, които не мога да си спомня. Имаше разни други положения с тая плочка, но не мога да се сета как беха. Много игри играехме, ама … колко време е минало. Спомняш ли си, Васе, как играехме на ДУМИ. Дето казваше Петър, напишеме първата буква на една дума и последната буква и си закривахме с ръсе… Е, Мигленче, други не знам. Не се сещам, много игри сме играли и некой съм ги въобще забравила …А, играехме , Мигленче друга една игра. А, застанеме да речеме на около три метра или четири метра на земя, на която да може като хвърлиш НОЖ, да падне да се забие, да се изправи, по мека. Е, може некой път да не се изправи, ама важното е да се забие и като се забие ножа, застанем от там и един по един хвърлиме ножа, както се забие ножа до там е демек границата. А очертаеме, не помним, май кръг беше, кръгли четвъртито ли беше, като падне ножа тука и сега ножа с лице така да речем (показва острото на ножа) и правиш на тука черта, на другата страна черта и получаваш това пространство, следващия може да удари тука, да очертае друго пространство и така се израждахме всичките и който най-големо пространство има, ако може да го съедини, примерно ще удари тука, от там до него и така се увеличава неговото место, който най голема площ е ударил с ножа и е спечелил най-големо пространство, той печели играта. И такава игра имаше. Това сме го играли с ножове, ЦЪК и очертаеме, може да е мъжка игра ама сме я играли и ние.
|